Летищата са сред най-енергоемките транспортни инфраструктури — осветление на писти, пасажерски терминали, хангари, наземна техника, климатизация на огромни пространства и непрекъснато електрозахранване на критично оборудване. Соларната енергия все по-активно навлиза в летищния сектор.
Профилът на потреблението на летищата
Летище с 5 милиона пасажери годишно консумира 30 000–60 000 MWh годишно — сравнимо с потреблението на малко населено място. Основните консуматори са: осветление на терминалите и пистите, климатизация и вентилация (критична за качеството на въздуха в затворени пространства), ескалатори, движещи се пътеки и асансьори, наземна техника (електрически превозни средства), и системи за сигурност и навигация.
Оперативните разходи за ток са значителна тежест за летищните оператори — особено при частни летища, носещи пълните разходи.
Соларните панели на летищата — реализирани проекти
Летище Кочин (Индия) беше първото в света, работещо изцяло на соларна енергия (2015 г.) — 30 MW инсталация покрива цялото потребление. Летища в Германия (München), Нидерландия (Schiphol), Великобритания (Gatwick) и Испания (Málaga) имат значителни соларни инсталации.
В България, летищата в София, Пловдив, Варна и Бургас имат огромен потенциал за соларни инсталации — покривите на терминалите, хангарите и паркингите предлагат стотици хиляди квадратни метри.
Специфичните изисквания за летищни соларни системи
Летищата имат строги регулации за всякаква инфраструктура в близост до пистите. Соларните панели трябва да са позиционирани така, че отражението на слънчевата светлина да не заслепява пилотите при излитане и кацане — критично изискване за безопасността.
Специалните "anti-glare" покрития на панелите намаляват отражението. Ориентацията на панелите (обикновено с по-нисък наклон или наклон встрани от пистата) допълнително минимизира риска. ИКАО (Международната организация за гражданска авиация) има насоки за ВЕИ в летищни зони.
Соларни паркове около летищата
Земята около летищата — буферните зони, ограничени за строителство по безопасностни причини — е идеална за наземни соларни паркове. Тя не може да се застроява, не е земеделска, и обичайно е близо до електрическата инфраструктура на летището.
Летищата в световен мащаб, включително Denver International Airport (САЩ) и Indianapolis Airport, имат мощни наземни соларни паркове в своите буферни зони — генериращи чиста енергия от иначе незаетата земя.
Електрификацията на наземната техника
Летищата разполагат с разнообразна наземна техника — автобуси за пасажери, превозни средства за багаж, буксири за самолети, почистващи машини. Тяхната електрификация намалява емисиите на летищата и може да се захрани от соларната система.
Зарядните за наземни електрически превозни средства, захранвани от покривната соларна система на хангарите, са конкретна и технически лесно реализируема мярка.
Авиацията и климатичните цели
Авиацията е отговорна за около 2,5% от глобалните CO2 емисии, но с допълнителните ефекти (контрейли, NOx) реалното климатично въздействие е 2–4 пъти по-голямо. ЕС е определил авиацията като приоритетен сектор за декарбонизация.
Летищата не могат да "зеленеят" самолетите директно, но могат да намалят наземните емисии и да покажат ангажимент с устойчивостта. Соларните системи са видимо и измеримо постижение в тази посока.
Финансирането на летищни соларни проекти
Летищата в ЕС имат достъп до Механизма за свързаност на Европа (CEF), финансиращ зелена транспортна инфраструктура. Европейският инструмент за финансиране на устойчив транспорт (InvestEU) е допълнителна опция.
Частно-публичните партньорства (ЧПП), при които частен инвеститор финансира и изгражда соларната система, а летището закупува произведената енергия по фиксирана цена (PPA модел), са особено подходящи за летища с ограничен капитал.
Летище София — потенциалът
Летище София е най-голямото летище в България с над 7 милиона пасажери годишно (преди пандемията). Покривите на терминалите, хангарите и паркингите предлагат значителна площ за соларни инсталации. При 10 MW система, летището може да покрие 15–25% от потреблението си от собствено соларно производство — годишно спестяване от 1–2 млн. лв.
Заключение
Летищата са ключов участник в декарбонизацията на транспортния сектор, и соларната енергия е достъпен и практичен инструмент за тази цел. Специфичните авиационни изисквания са преодолими с правилното проектиране. За летищните оператори в България, соларната инвестиция е едновременно финансово изгодна и стратегически необходима за постигане на климатичните цели.