Българското енергийно законодателство претърпя значителни промени през 2025 година с цел хармонизиране с европейските директиви и улесняване на инвестициите в възобновяема енергия. Въпреки че някои от предложените изменения бяха върнати за преразглеждане от президента, процесът на модернизация на нормативната база продължава.
Президентско вето и неговите последици
На 15 май 2025 година президентът Румен Радев наложи вето върху ключови разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. В мотивите си държавният глава подкрепи необходимостта от транспониране на европейските директиви, но посочи сериозни проблеми в предложените текстове.
Основните възражения на президентството са свързани със създаване на условия за произвол в администрацията, заобикаляне на екологичното законодателство и нарушаване на правата на гражданите и юридическите лица. Критиките засягат и възлагане на функции на административни звена, които нямат необходимата компетентност.
Опростяване на процедурите за малки инсталации
Една от ключовите промени, която се обсъжда, е drastично съкращаване на административните процедури за малки соларни инсталации. Предвижда се срокът за приключване на процедурите за издаване на разрешенията за оборудване до 20 kW, разположено в сгради, да бъде не повече от един месец.
Това включва системи за собствено потребление и инсталации на енергийни общности. Промяната цели да улесни достъпа на домакинствата и малкия бизнес до соларна енергия, като намали бюрокрацията и времето за получаване на необходимите разрешения.
Въвеждане на гражданските енергийни общности
Едно от най-значимите нововъведения е въвеждането на дефиницията за гражданските енергийни общности в българското законодателство. Тази форма на организация до момента липсваше в нормативната уредба на страната.
Гражданските енергийни общности представляват групи от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Те могат да се организират под формата на търговско дружество, кооперация, сдружение с нестопанска цел, по реда на Закон за управление на етажната собственост или гражданско дружество.
Права и възможности на енергийните общности
Новото законодателство предвижда широки права за енергийните общности. Те могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия като равнопоставен участник на пазарите на енергия.
Особено важно е правото да споделят произведената енергия в рамките на общността, което създава възможности за оптимизация на разходите и повишаване на енергийната ефективност. Значително улеснение е, че не се изисква издаването на лицензия за производство на електрическа енергия от гражданските енергийни общности.
Либерализация на пазара за домакинствата
Съгласно Решение на Народното събрание от 11.11.2022 г., битовите крайни клиенти на електрическа енергия остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г. След тази дата се предвижда постепенно пълно дерегулиране на цените на дребно за домакинствата.
Това означава, че от 2026 година домакинствата ще имат възможност свободно да избират доставчик на електрическа енергия. За защита на потребителите се предвижда въвеждане на договори с фиксирана цена и динамични цени за клиенти с "умни" електромери.
Промени в ролята на НЕК
Важна промена е прекратяването на ролята на НЕК като обществен доставчик. В ролята на обществени доставчици в преходния период са предвидени крайните снабдители "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про".
Предвижда се също премахването на квотите на производители за регулирания пазар в края на 2025 година, което ще създаде по-либерални условия за търговия с електрическа енергия от възобновяеми източници.
Защита срещу енергийната бедност
Законодателството въвежда конкретна дефиниция за енергийната бедност, която до момента липсваше. Това ще позволи по-прецизно определяне на домакинствата, които имат право на специални мерки за подкрепа.
За домакинства в енергийна бедност се предвижда възможността за 100% финансиране на фотоволтаични системи до 10 kWp, което ще осигури достъп до чиста енергия на най-уязвимите групи от населението.
Предизвикателства и перспективи
Въпреки положителните цели на промените, тяхното практическо прилагане среща предизвикателства. Президентското вето подчертава необходимостта от по-внимателно балансиране между ускоряването на процедурите и опазването на правата на гражданите и околната среда.
Експертите очакват, че окончателните промени в законодателството ще бъдат приети след допълнително обществено обсъждане и отстраняване на посочените проблеми. Това може да забави някои процедури, но ще осигури по-стабилна правна рамка за развитието на възобновяемата енергия в България.
Заключение
Промените в българското законодателство за възобновяема енергия през 2025 година представляват амбициозен опит за модернизация на енергийния сектор. Въвеждането на енергийните общности, опростяването на процедурите за малки инсталации и либерализацията на пазара ще създадат нови възможности за развитието на соларната енергия.
Въпреки временните предизвикателства, свързани с президентското вето, общата посока е ясна - България се движи към по-либерален и достъпен пазар на възобновяема енергия, който ще осигури повече възможности както за индивидуални потребители, така и за енергийни общности.