Рибовъдните стопанства и рибната промишленост са значителни потребители на електроенергия — помпи за аерация, системи за филтрация, осветление, хладилни съоръжения и системи за автоматично хранене работят непрекъснато. Соларната енергия предлага ефективни решения за намаляване на тези разходи.
Профилът на потреблението в рибовъдството
Интензивното рибовъдство (RAS — Recirculating Aquaculture Systems) е особено енергоемко. Системата за рециркулация поддържа постоянна водна температура, кислородно насищане и химичен баланс — процеси, изискващи непрекъснато работещи помпи и компресори.
Ферма за риба с 50 тона годишно производство може да консумира 200 000–400 000 kWh годишно. При мрежова цена 0,25 лв./kWh, разходите за ток достигат 50 000–100 000 лв. — значителна част от оперативните разходи.
Аерацията и соларните помпи
Аерацията — насищането на водата с кислород — е критична за преживяемостта на рибата. Традиционно тя се осигурява от електрически компресори или повърхностни аератори. Соларните аерационни системи с директно DC захранване на помпата са популярно решение за изкуствени езера и по-малки рибовъдни стопанства.
При директно соларно захранване без батерии, аераторът работи интензивно в слънчевите часове, когато кислородните нужди са най-високи (поради фотосинтезата на водораслите, консумираща кислород в тъмното). Природното съвпадение между слънчевото производство и кислородната нужда е почти перфектно.
Плаващите соларни системи в рибовъдните езера
Плаващите FPV системи намират естествено приложение в рибовъдните стопанства. Соларните панели покриват част от водната повърхност, намалявайки растежа на водорасли (чрез ограничаване на слънчевото облъчване) и изпарението — полезно за рибовъдците.
Интегрирането на аеротори под плаващите панели е практична конфигурация: панелите захранват аераторите директно, а аераторите осигуряват движение на водата, намалявайки нагряването й под панелите (охлаждащ ефект, повишаващ ефективността на панелите).
Хладилните системи за съхранение на риба
Хладилното съхранение на улова е критично за качеството и безопасността на рибата. Рибарски предприятия с хладилни камери консумират значителна електроенергия за охлаждане. Соларната система е особено подходяща за крайбрежни рибарски бази — близост до морето означава и близост до добра слънчева радиация.
В Бургас, Варна и другите черноморски рибарски пристанища, соларните системи за хладилно съхранение са практическо решение с бърза възвращаемост.
Соларни кораби за аквакултури
Специализираните работни кораби за аквакултури (транспортни кораби за риба, хранилки, хидрографски кораби) са традиционно задвижвани от дизел. Хибридните системи с соларни панели и акумулатори намаляват потреблението на гориво при ниско натоварване и по протяжението.
При стационарно котвиране (например при кормилни рибовъдни съоръжения в морето), соларните панели могат да покрият значителна част от консумацията на борда.
Автоматичните системи за хранене и соларна енергия
Автоматичните хранилки за риба работят по програма и изискват надеждно електрозахранване. При рибовъдни стопанства в отдалечени места, малка соларна система (300–500 Wp) с батерия напълно покрива нуждите на автоматичната хранилка и на системите за мониторинг на водата.
Мобилните соларни хранилки — устройства на слънчева енергия без нужда от кабелно захранване — са иновативно решение, позволяващо преместване на хранилката между различни езера.
Интегрираните рибовъдно-земеделски системи (IMTA)
Интегрираната мулти-трофична аквакултура (IMTA) комбинира рибовъдство, отглеждане на миди, морски водорасли и водни растения в единна система с минимални отпадъци. Соларната система захранва всички компоненти, а водните растения и водорасли поглъщат хранителните вещества от рибните отпадъци.
Тази концепция е в активна разработка в Европа — България, с черноморското крайбрежие и вътрешните водоеми, е подходящо място за нейното прилагане.
Финансиране по ЕФМДРА
Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) финансира инвестиции в устойчиво рибарство и аквакултури, включително ВЕИ инсталации за рибовъдни стопанства. Безвъзмездното финансиране може да достигне до 50% от допустимите разходи.
Заключение
Соларната енергия е естественото решение за рибовъдния сектор в България. Комбинацията от значителни оперативни разходи за ток, наличие на водни площи за FPV системи и достъп до специализирано финансиране прави инвестицията особено атрактивна. Рибовъдците, инвестирали в соларна енергия, намаляват оперативните разходи, повишават устойчивостта на производството и подобряват конкурентоспособността на стопанството.