Религиозните институции са значителни собственици на имоти и сгради в България. Църквите, джамиите, синагогите и другите религиозни обекти консумират електроенергия за осветление, отопление и климатизация, звукова техника и административна дейност. Соларната енергия е практично решение за намаляване на тези разходи.
Специфичният профил на религиозните обекти
Религиозните сгради имат специфичен профил на потребление. Потреблението е концентрирано в определени часове — богослужения, религиозни празници — и в административни дни. Извън тези периоди, потреблението е минимално.
Тази непостоянност прави чистото самопотребление по-трудно оптимизируемо, но при система с батерия или нетно отчитане, излишъкът от слънчеви часове се акумулира за последващо ползване.
Историческите сгради и архитектурните ограничения
Много от значимите религиозни сгради в България са исторически обекти под закрила. Монтажът на соларни панели върху историческа сграда изисква разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Но не всички религиозни сгради са исторически. Новопостроените църкви и параклиси, епархийските административни сгради, домовете за стари хора към религиозни общини — всички те могат лесно да приемат соларни системи.
При исторически сгради, алтернативните решения включват BIPV (Building Integrated Photovoltaics — вграждане в строителните елементи) с минимално визуално въздействие, или монтаж на прилежащи сгради и дворове.
Теологическото измерение — "стюардство на земята"
В много религиозни традиции, грижата за природата е теологически задължение. Концепцията за "environmental stewardship" (стюардство на земята) е изрично или имплицитно в юдейско-християнската, ислямската и будистката традиция.
Папата Франциск в енцикликата "Laudato Si" (2015 г.) изрично призовава за борба с климатичните промени и за преход към ВЕИ като морален ангажимент. Много протестантски деноминации имат официални позиции в подкрепа на ВЕИ.
За религиозните общини, соларната система не е само финансово решение — тя е изявление на ценности, съответстващи на религиозното учение за отговорност към творението.
Практически примери
Ватиканът е инсталирал значителна соларна система на покрива на залата "Павел VI". Катедралата "Санта Мария де Монсерат" в Испания е почти изцяло захранена от соларна система. В САЩ, стотици религиозни общини са инсталирали соларни системи — движението "Interfaith Power and Light" координира усилията в над 40 щата.
В България, редица новопостроени православни параклиси в отдалечени места вече използват соларни системи за автономно захранване.
Финансирането за религиозните общини
Религиозните институции в България не са типично включени в бизнес или общински програми за финансиране. Те могат да кандидатстват по програмите за НПО/ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел), а Фондация "Козлодуй" и редица частни фондации финансират енергийни проекти за социалната икономика.
Дарителската кампания "Захрани параклиса от слънцето" е успешен модел в западните страни — религиозната общност събира средства за соларна система, която намалява разходите и позволява повече средства за благотворителна дейност.
Социалните функции и достъпните разходи
Много религиозни институции изпълняват социални функции — домове за стари хора, детски ясли, столове за бедни, общностни центрове. По-ниските разходи за ток от соларна система означават повече средства за тези социални дейности.
Параклисите и социалните центрове на Православната църква в малките и средни български градове са типичните обекти — значителна потребност от ток при ограничен бюджет.
Заключение
Соларната енергия за религиозните институции е едновременно практично и символично решение. Намаляването на разходите освобождава средства за мисионерска и социална дейност, докато самото решение изразява религиозните ценности за отговорност към Божието творение. За православни, католически, протестантски, мюсюлмански и еврейски общини в България, соларната система е инвестиция, служеща едновременно на практическите нужди и на по-дълбоките ценности.