Соларната енергия не трябва да бъде привилегия само на домакинствата с достатъчно средства. В ЕС и в България се развиват механизми за осигуряване на достъп до чиста евтина енергия и за домакинствата с ниски доходи — концепция, известна като "справедливо енергийно преминаване" (just energy transition).
Енергийна бедност в България — мащабът на проблема
Енергийната бедност е определена от ЕС като невъзможността на домакинството да поддържа адекватно отопление и охлаждане при приемлив дял от дохода. България е сред страните с най-висок дял на енергийно бедни домакинства в ЕС — над 30% от домакинствата изразходват над 10% от дохода си за енергия.
Тези домакинства плащат непропорционално висок дял от дохода си за ток и отопление, но нямат капитал за инвестиция в решения като соларни системи или топлоизолация. Именно тук социалните програми са ключови.
Програмата за саниране и соларни системи за уязвими домакинства
Европейският социален климатичен фонд (SCIF), влизащ в сила от 2026 г., е специално насочен към уязвимите домакинства и микропредприятия. Той ще финансира мерки за енергийна ефективност, включително соларни системи, за домакинствата, неспособни самостоятелно да финансират тези инвестиции.
В България, Планът за климатичен преход ще транспонира средствата от SCIF в конкретни програми за безвъзмездна подкрепа. Детайлите на програмата се разработват в момента, но основният принцип е ясен: 100% безвъзмездно финансиране за най-уязвимите домакинства.
Енергийните общности като механизъм за включване
Енергийните общности (описани в статия 2) са особено мощен инструмент за включване на уязвими домакинства. Домакинство без собствен покрив или без капитал може да участва в колективна соларна инсталация, захранваща целия квартал.
Моделът на "community solar" (квартална или общностна соларна система) е особено подходящ за социалните жилища и многофамилните блокове. Общата система намалява сметките на всички участници без нужда от индивидуална инвестиция.
Кооперативи за соларна енергия — европейски модели
В Белгия, Нидерландия и Германия функционират стотици соларни кооперативи — граждански сдружения, инвестиращи колективно в соларни паркове и разпределящи ползите между членовете. Тези модели са достъпни за хора с малки суми за инвестиция (100–500 EUR е типичният минимален дял).
В България подобни граждански инициативи тепърва започват да се развиват, но правната рамка за енергийни общности ги прави реализируеми. Инициативни граждани, местни НПО и общини могат да бъдат инициаторите.
Социалните тарифи и компенсациите
България прилага социални тарифи за електроенергия за социално слаби домакинства — намалена цена на потреблението до определена квота. Тези мерки намаляват сметките, но не решават структурния проблем на енергийна зависимост.
Соларната система, за разлика от субсидираните тарифи, предоставя трайна структурна независимост — домакинството произвежда собствена енергия и не е зависимо от бъдещи промени в тарифите или политическите решения за субсидиране.
Предизвикателствата пред достъпа
Основните пречки за уязвимите домакинства са: липса на капитал за началната инвестиция дори при висока субсидия, наемно жилище (наемателите не могат да инвестират в имот, собственост на наемодател), и апартамент в блок (покривът е обща собственост). Програмите трябва да адресират тези специфични пречки.
Иновативни модели като "pay-as-you-save" (плащане от спестяванията, без начална инвестиция), публично финансиране на общностни системи в социалните жилищни квартали и задължения за наемодателите да инвестират в ВЕИ са посоките, в които се движи европейската политика.
Ролята на местните власти
Общините играят ключова роля в осигуряването на достъп до соларна енергия за уязвимите домакинства. Те могат да: организират колективни покупки на соларни системи за намаляване на цените, изградят общински соларни паркове с разпределяне на ползите, предоставят безлихвени общински заеми за соларни инсталации, и да действат като гаранти при банково финансиране.
Заключение
Справедливото енергийно преминаване изисква активна политика за включване на уязвимите домакинства. Соларната енергия не трябва да задълбочава неравенствата — тя трябва да бъде инструмент за тяхното намаляване. С правилните програми и инструменти, енергийната независимост чрез соларна система може да стане достъпна за всяко домакинство в България.