България е страна с развито производство на маслодайни култури — слънчоглед, рапица и в по-малки количества маслини в Южна България. Преработвателните предприятия в тези сектори са значителни потребители на електроенергия, а соларните системи предлагат конкретни икономии.
Слънчогледовата индустрия — мащабна и енергоемка
България е сред водещите производители на слънчоглед в ЕС. Преработвателните заводи за слънчогледово масло са значителни промишлени обекти с интензивно потребление — пресите, центрофугите, рафинерийните процеси и системите за сушене консумират непрекъснато.
Голям слънчогледов завод може да консумира 2 000 000–5 000 000 kWh годишно. При настоящите тарифи, разходите за ток достигат 500 000–1 250 000 лв./год. Соларна система от 500–1 000 kWp покрива 10–20% от потреблението — спестяване от 50 000–200 000 лв. годишно.
Сезонното несъответствие и съхранението
Слънчогледовата преработка е сезонна — основно септември–ноември. Соларното производство в тези месеци е добро, но по-ниско от лятото. Стратегията "произвеждай максимално лятото, акумулирай в мрежата (нетно отчитане), изразходвай в сезона" е подходящ подход при заводи с нетно отчитане.
Алтернативно, производственият капацитет може да работи по-интензивно в слънчевите часове дори извън основния сезон — при достатъчно запаси от суровина.
Рапичното масло и биодизелът
Рапицата е втората значима маслодайна култура в България. Освен за хранителни цели, рапичното масло се преработва в биодизел. Биодизелните инсталации са енергоемки — именно тук соларната синергия е особено атрактивна: слънчева електроенергия за производство на "зелено" гориво.
Маслиновото масло в Южна България
Маслинопроизводството се развива в Южна България — Странджа, Тунджа, Хасковски регион. Климатичните условия позволяват отглеждане на маслини с добри добиви. Малките маслинови мелници (almazaras) имат скромно, но постоянно потребление за смилане, центрофугиране и съхранение.
Соларните системи от 10–30 kWp са подходящи за малки маслинарски стопанства — покриват голяма част от потреблението при скромна инвестиция.
Сушенето на маслодайните култури
Сушенето на слънчоглед, рапица и маслини преди преработка или съхранение е значителен потребител на топлина и електроенергия. Соларните термични системи с въздушни колектори (air solar collectors) загряват въздуха директно за сушилни — ефективна технология за земеделски приложения.
Комбинацията от фотоволтаична система (за електричество) и въздушни соларни колектори (за топлина) е пълното решение за маслодайни преработвателни предприятия.
Производителите на "студено пресовано" масло — нишовите пазари
Малките производители на студено пресовано слънчогледово или рапично масло за специализирани пазари (органично, premium) имат нужда от ток за пресите и хладилното съхранение. Соларните системи с батерии осигуряват надеждно захранване за тези малки производства, намалявайки оперативните разходи.
"Произведено с 100% соларна енергия" е маркетингово послание с реална стойност при premium хранителни продукти.
Финансиране по програмите за хранителна промишленост
Преработвателните предприятия в хранителния сектор (включително маслодайни) могат да кандидатстват за финансиране по ПРСР (Мярка 4.2 — Инвестиции в преработката) и по програмата за конкурентоспособност на хранително-вкусовата промишленост. Соларните системи са допустим разход.
Заключение
Маслодайните преработвателни предприятия в България са естествени кандидати за соларна интеграция. Значителното потребление, обширните покривни площи и достъпа до специализирано финансиране правят инвестицията финансово атрактивна. Добавената "зелена" стойност на маслото, произведено с ВЕИ енергия, е допълнително конкурентно предимство на нарастващо взискателния европейски пазар.