Пречиствателните станции за отпадни води (ПСОВ) са едни от най-енергоемките общински съоръжения. Те работят непрекъснато, консумирайки значителни количества електроенергия за помпи, аерация и обработка на утайки. Соларната енергия предлага значителни икономии за тези критични инфраструктурни обекти.
Профилът на потреблението на пречиствателните станции
Средна ПСОВ, обслужваща население от 50 000 еквивалентни жители, консумира 1 500 000–3 000 000 kWh годишно. Основните консуматори са: помпи за постъпване и рециркулация на водата (30–40% от потреблението), аерационни системи за биологично пречистване (40–50%), дехидратация на утайките (5–10%), и осветление и спомагателни системи (5–10%).
При средна тарифа, разходите за ток на такава ПСОВ достигат 300 000–600 000 лв. годишно — значителна тежест за общинските бюджети.
Соларните системи при ПСОВ — техническата реализация
ПСОВ разполагат с обширни площи — отворени аерационни басейни, сградни площи, буферни зони. Тези площи могат да поемат значителни соларни инсталации. Панелите, монтирани над аерационните басейни на специализирани конструкции, едновременно произвеждат ток и намаляват изпарението и отделянето на неприятни миризми.
Соларна система от 500 kWp на средна ПСОВ може да покрие 15–25% от годишното потребление — спестяване от 50 000–100 000 лв. годишно.
Биогазът от ПСОВ — допълнителен енергиен ресурс
Много ПСОВ произвеждат биогаз от анаеробна обработка на утайките. Биогазовите инсталации при ПСОВ са дори по-старо и разпространено явление от соларните системи. Комбинацията от биогаз (за базово производство) и соларна система (за дневни пикове) е оптималната хибридна конфигурация.
При достатъчно голяма ПСОВ с биогазова инсталация и соларна система, е технически постижимо покриването на 80–100% от потреблението от собствено производство.
Примерите от Европа
ПСОВ във Вилинген-Швенинген (Германия) е "енергийно неутрална" — комбинацията от биогаз, соларна система и оптимизиране на потреблението покрива 100% от нуждите. ПСОВ в Страсбург (Франция) произвежда повече енергия, отколкото консумира — нетен износ в мрежата.
В ЕС, целта за "енергийно неутрални" ПСОВ е включена в директивата за пречистване на градски отпадни води.
Финансирането на соларни системи при ПСОВ
Общинските ПСОВ в България имат достъп до финансиране по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Мерките за енергийна ефективност в ПСОВ, включително соларни системи, са приоритет за финансиране.
Европейският инвестиционен фонд за вода и канализация (Water & Sanitation Fund) предлага специализирано финансиране за ВЕИ проекти при ВиК инфраструктурата.
Частните водоснабдителни дружества
В България, водоснабдяването и канализацията се управлява предимно от общински ВиК дружества. При реформиране на сектора и при частни инвестиции, соларните системи при ПСОВ са допълнителна мотивация за инвеститорите — намалените оперативни разходи подобряват финансовата устойчивост на дружеството.
Соларните помпени станции за водоснабдяване
Извън ПСОВ, помпените станции за водоснабдяване са друг значим потребител на електроенергия. При отдалечени помпени станции без мрежово захранване или с ненадеждна мрежа, соларните системи с батерии осигуряват надеждна работа при нулеви оперативни разходи за ток.
Заключение
Пречиствателните станции за отпадни води са идеален кандидат за соларна интеграция — значително потребление, обширни площи и наличие на специализирано финансиране. Общините, инвестирали в соларни системи при ПСОВ, намаляват оперативните разходи на важна публична услуга и допринасят за целите за устойчивост на ВиК сектора. Европейските примери показват, че "енергийно неутралните" ПСОВ са постижима цел.