България е страна с дълга традиция в лозарството. Комбинацията от богат слънчев ресурс, разгърнат лозарски сектор и нарастваща глобална търсене за устойчиво производство прави соларната енергия особено подходяща за българските винарни и лозарски стопанства.
Профилът на потреблението в лозарството
Лозарско-винарските предприятия имат специфичен и значителен енергиен профил. По-голямата част от потреблението е концентрирана в периода на бране и преработка (септември–ноември), когато работят пресите, ферментационните резервоари и хладилните системи за контрол на температурата на ферментацията.
Средна винария с 300 000 литра годишно производство консумира 200 000–400 000 kWh годишно — значителна сметка за ток, пряко намаляваща рентабилността.
Хладилното съхранение — основният консуматор
Правилното хладилно съхранение е критично за качеството на виното. Ферментационните резервоари трябва да се охлаждат до 14–18°C за бяло и 22–28°C за червено вино. Буренцата за зреене изискват стабилна температура 12–15°C.
Соларната система може да покрие значителна част от тези хладилни нужди — особено за охлаждане на ферментацията, която се провежда в есента при все още значително слънчево производство.
Напояване на лозя — соларни помпи
Системите за напояване на лозя са особено подходящи за соларно захранване (подробно разгледани в статия 23). При капково напояване, соларната помпа осигурява вода точно когато лозата се нуждае от нея — в горещите слънчеви дни.
Комбинацията от соларна помпа, резервоар и капково напояване е изключително ефективна за лозята на хълмисти терени, далеч от мрежата.
Агро-фотоволтаика в лозята
Агро-фотоволтаичните системи (описани в статия 12) намират специфично приложение в лозарството. Панелите, монтирани над лозовите редове, осигуряват частично засенчване, намалявайки изпарението и предпазвайки гроздето от слънчево изгаряне (sunburn) при силна жега.
Изследвания от Германия, Италия и Швейцария показват, че при определени сортове, засенчването от фотоволтаиците подобрява качествения профил на гроздето — по-висока киселинност, по-добри аромати при по-горещи климатични условия.
Производителните панели над лозята са монтирани на 4–5 метра, позволявайки преминаването на техника. Ефектът е двойно полезен — електроенергия и защита на гроздето.
Зелените сертификати и пазарно позициониране
Европейският и световният пазар за вина все повече оценява устойчивото производство. Сертификатите за органично и биодинамично производство, съчетани с документирано ВЕИ потребление, повишават пазарната стойност на виното.
Потребителите в Германия, Великобритания и Скандинавия — основни пазари за българско вино — активно търсят "зелено" вино. "Произведено с 100% соларна енергия" е маркетингово послание с реална пазарна стойност.
Примери от региона
В Южна Франция (Лангедок-Русийон) и в Тоскана (Италия), соларните системи в лозарски предприятия са широко разпространени. Испанските бодеги от Рихота и Риберо дел Дуеро са сред пионерите на соларно-захранваното виненo производство в Европа.
В България, Домейн Менада, Загорка (AB InBev) и редица по-малки независими винарни са направили или обмислят соларни инвестиции. Тенденцията е ясна.
Финансиране
Лозарско-винарските предприятия имат достъп до финансиране по ПРСР (мерки за преработка и добавена стойност), по националната схема за инвестиции в МСП в хранително-вкусовата промишленост, и по общите програми за ВЕИ за бизнеса.
Заключение
Соларната енергия е естественото допълнение за лозарско-винарските предприятия в България. Богатият слънчев ресурс, значителното енергийно потребление и нарастващото пазарно търсене за устойчиво производство правят инвестицията финансово и стратегически обоснована. "Зеленото" вино от България, захранено от слънцето, е конкурентно предимство на международния пазар.