Интегрирането на соларната енергия в устройственото планиране е значително по-ефективно от последващото адаптиране на съществуващи сгради. Новите квартали, промишлени зони и градски проекти, проектирани от самото начало с оглед на соларното производство, постигат много по-висока ефективност.
Принципите на соларно-ориентираното градско планиране
Основният принцип е "solar access" — правото на всяка сграда на достъп до слънчева светлина. В традиционното градоустройство, новопостроена сграда може да засенчи съседната — без да е предвидено никакво правно или планировъчно решение.
В соларно-ориентираното планиране, сградите се проектират и позиционират така, че да не засенчват значително съседните. Ориентацията на улиците (изток-запад позволява южно изложение на покривите), разстоянията между сградите и правилата за максимална височина се определят с оглед на соларния достъп.
Ориентацията на сградите и улиците
При ориентация на улиците изток-запад (тоест сградите са наредени по двете страни на улицата с фасади на север и юг), покривите на сградите от северната страна на улицата имат южно изложение — оптимално за соларни панели.
При ориентация север-юг на улиците (тоест фасадите гледат изток и запад), покривите са с изток-западна ориентация — по-малко оптимална за соларни панели, но възможна при по-плосък наклон.
Европейските примери — кварталът Vauban в Фрайбург, Германия; кварталът Hammarby в Стокхолм, Швеция — показват, че соларно-ориентираното планиране е реализируемо и естетически привлекателно.
Правилата за "solar envelope"
"Solar envelope" е архитектурна концепция, определяща максималния обем на сградата, при който тя не засенчва значително съседите. В планировъчните документи, solar envelope може да се дефинира като ограничение на строителния обем, аналогично на сегашното ограничение на РЗП и височина.
Компютърните симулации (Autodesk Revit, Rhino+Grasshopper, специализирани соларни планировъчни инструменти) позволяват точното изчисляване на solar envelope за всеки парцел при дадена застройка.
Соларните зони в общинските планове
Напредналите общини в ЕС включват "solar priority zones" в своите общи устройствени планове. Тези зони дефинират площи, при които монтажът на соларни системи е приоритет и получава опростени процедури за разрешителни.
В Швейцария (Цюрих, Базел), Германия (Берлин, Хамбург) и Нидерландия (Амстердам), соларното картиране на покривите е интегрирано в кадастралните бази данни — всеки гражданин може онлайн да провери соларния потенциал на своя покрив.
Соларното картиране на покривите
Соларното картиране (solar roof mapping) е инструмент, използващ LiDAR данни (лазерно сканиране) и климатологични данни за изчисляване на соларния потенциал на всеки покрив в градската зона. Резултатът е интерактивна карта, показваща годишното производство при стандартна система за всеки покрив.
За общините, тази карта е инструмент за планиране и за информиране на гражданите. Проектът "Solar Rooftop" на ЕС е разработил методология, приложима за всеки европейски град.
Новите жилищни квартали в България — пропуснатата възможност
В България, новото жилищно строителство се планира и реализира почти без отчитане на соларния потенциал. Новите комплекси, строени около София, Пловдив и Варна, са проектирани без оглед на соларния достъп — засенчването между сградите е честа проблем.
Промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и наредбите към него, изискваща соларен анализ при проектиране на нови квартали, би имала дългосрочен положителен ефект без значителни разходи.
Обществените паркинги и соларните навеси в градовете
Градските паркинги са значителни площи, подходящи за соларни навеси (описани в статия 36). Включването на задължителни соларни навеси при новото строителство на обществени паркинги е мярка, приета в редица европейски страни. Франция например задължи всички паркинги над 80 места да покрият минимум 50% от площта с соларни навеси до 2028 г.
Заключение
Устройственото планиране е мощен инструмент за максимизиране на соларния потенциал на градовете. Промените в нормативната уредба, включването на соларен анализ при проектирането и правото на соларен достъп са мерки с дългосрочен ефект върху енергийната ефективност на градската среда. За България, прилагането на тези принципи при новото строителство е стъпка с минимална цена и максимален дългосрочен ефект.